„Тя не е толкова ловка, колко са приятелките й“, „Той чете най-лошо от всичкиТочно поради тази причина много възрастни са убедени, че сравнението и съревнованието имат своето влияние, стимулират развитието на детето и желанието му да прави нещата по-добре.
Сравненията, обаче, не са в полза нито за детето, нито за родителите, категорични са психолозите. За него е по-важно да вижда и да се сравнява със самия себе си.
Сравнявайки децата си с другите, ние неизбежно ги оценяваме и по този начин залагаме в тях зависимост от мнението и оценката на околните.
На тях им е трудно да противостоят на манипулаторите - от наркодилъра („Ти, какво, да не си мамино синче?“) до началника („Никой не може да направи това по-добре от теб!“).
Когато пък детето е хвалено прекалено много („Ти си най-добрият!“), всеки неуспех поражда у него тревога, напрежение и отнема много сили. Възможно е дори да предизвика психосоматични заболявания.
Сравненията от рода „На твоята възраст сестра ти плуваше прекрасно“ ограничават детето в рамки на определен модел поведение, развиват неувереност, перфекционизъм и понижават самочувствието му.
Източник: wday.ru
