молива, когато рисува.

Силният натиск свидетелства за емоционална напрегнатост. Това състояние може да възникне при стрес, когато детето трябва да се приспособява към неочаквани промени в живота и ако дълго време е било в неблагоприятни условия. условия. В така ситуация са характерни обща превъзбуда и чувството, че трябва да се направи, но не е ясно какво точно. Силният натиск с молива може да говори и за висока степен на конфликтност и агресивност.

Слабият натиск, когато линията едва се вижда и е като конец, се среща при намаляване на нивото на активност, особено при астения или повишена умора. Това е състояние на нервно изтощение, слабост, при което рязко се повишава физическата и умствена умора, понижава се работоспособността, влошава се състоянието на паметта, вниманието, детето лесно се разплаква, дразни се и е капризно.

Много слабият натиск често говори и за лошо настроение, недостатъчна увереност и често се среща при пасивни и срамежливи деца.
За развитието на астения сигнализират и недовършени до края линии (контурът не е затворен) и малкото детайли (може да липсват дори чертите на лицето).
По този начин се проявява несъзнателната икономия на сили, която трябва да запази последните останали ресурси на психическата енергия. Ако натискът на молива е много променлив, това е показателно, че детето е склонно към честа смяна на настроението по незначителен повод или дори и без повод.
Защриховането от къси парченца (които не са от една точка към друга, а много пъти се „спират” по пътя) говори за висока тревожност у детето, неувереността му, склонност към съмнения, опасения и страхове.  То се тревожи да не би да попадне където не трябва и прокарвайки линията, многократно прекъсва действието, за да провери и поправи резултата.

В крайна сметка точността на линиите не се повишава, а точно обратното, тъй като тревожният хиперконтрол нарушава нормалното изпълнение на цялостното действие.

За тревога говорят и много линии, когато вместо една се правят няколко със сравнително еднакъв натиск, така че не е ясно коя от тях е главната.
Ако детето има неврологични проблеми на рисунките му ще се виждат пропуски, при които линиите не попадат там, където трябва. Напр. шията „пробива” главата, краката влизат в туловището . Освен това може да се получи асиметрична рисунка с изкривени форми и пропорции. Изображението може да е поставено вляво или дясно от центъра на листа, отклонен от вертикала или дори да не може да се побере в мястото за рисуване.

Вижте още
Какво крият детските рисунки