Швейцария.

Ето нейната лекция по темата, изнесена на VIII Международна конференция на Московската асоциация на аналитичната психология, публикувана в psychologies.ru.

Причините поради, които жените правят избора не в полза на раждането на дете са добре известни. Те обикновено имат своята социална и емоционална страна. Па-малко известно е, обаче, че аборта се избира и от жени, които са много добре запознати с начините на контрацепция. Това отчасти говори за това, че наред с причините има и цел, която жената (често несъзнателно) се опитва да постигне. Абортът може да означава, че младата жена иска да се убеди в способността си да забременее.

Защо тази потребност е толкова силна, че е необходима строга проверка с практика, а наличието на менструация и мнението на гинеколога не са достатъчно? Мисля, че в съвременното цивилизовано общество липсват обредите на инициация на младите жени, които са съществували в античната и средновековната традиции. На рационално ниво жената знае, че е фертилна. Но й е необходимо телесно, физиологическо преживяване. В резултат на бременност и аборт жената получава окончателен отговор: „Аз мога да забременея и родя.“

Младите жени често забременяват пред края на завършването на висшето си образование и защитата на дипломата си, когато пред тях остро стои избора – да съхранят бременността и да станат майки или да направят аборт и да се заемат с кариерата си. Прибягвайки до аборта те, съответно избират работата и творческия път. В крайна сметка на един от етапите на живота си.

Накрая абортът е възможност да се преживее максимално драматична ситуация, за да се промениш. Мнозина имат нужда да се подложат на болезнено изпитание, за да почувстват възрастни. Едва ли съществува по-силно средство да „излезеш от детството“, от това да убиеш детето в себе си. Много жени, с които съм работила са казвали, че в резултат на аборта са се простили с детската представа за това, че ще имат нова кукла. Често това е единственият начин да се отървеш от тази инфантилна фантазия. Но най-важното е, че те признават, че абортът е повлиял на начина, по който възприемат света: на преден план са излезли тези съставни на идентичността, които по-рано са били скрити.

Абортът като инициация, променя живота и личността.

Тогава защо днес, когато раждането е достатъчно безопасно, контрацептивите са достъпни, а майките не прекъсват кариерата си дори след раждането на няколко деца, абортът все още се среща често? Защото на съвременната жена са й нужни поне две инициации.

Пълната инициация – раждането – прави жената майка, а абортът като частична й позволява да влезе в новия живот, а абортът като частична инициация й позволява да влезе в нов живот, да бъде себе си. Много е страшно да отблъснеш ценностите, които са присъщи на обществото от незапомнени времена, да изразиш с постъпка презрението към всички майки. Тези, които са се решили на аборт и днес биват осъждани и измъчвани от чувство на вина.

И все пак жената за първи път в живота си казва „да“ на самата себе си.