3. Уверенност в себе си:
Самоуважението (а понякога и повишеното самочувствие) спомага  за емоционалната устойчивост. Благодарение на нея е по-лесно да се установяват и поддържат социални контакти, което е необходимо за твореца, тъй като по този начин той става известен сред публиката. Освен това доброто самочувствие позволява в случай на неуспех да се съхрани стремежа към творчество.

4. Мислене, което не съвпада с общоприетото.
Това мислене има три съставни: оригиналност (необикновеност на мислите), променливост (множество идеи) и гъвкавост (нови идеи в различни области). Дори на банален въпрос човек с такова мислене никога не отговаря банално.

5. Мислене на Янус.
Този древногръцки бог е имал две лица, обърнати в противоположни посоки. Такъв начин на мислене е свойствен за осъществяването на противоположни тенденции, които лесно допускат радикална смяна на гледната точка. Например: „Днес ще се облека в черно…не, по-добре в бяло!“

6. Андрогинно мислене
То позволява на творческия човек да се освободи от стереотипните представи за мъжкото и женското (Веднъж Флобер е възкликнал: „Мадам Бовари – това съм аз“)

7. Бързина на обработване на информацията:
Находчивост в отговорите, бързина на мисленето, любов към сложното – творческият дух жонглира с идеите без каквато и да било самоцензура.

8. Способността да си представяш алтернативни светове.
Да мечтаеш за други перспективи, друга логика… Творческите хора често се отдават на такива сякаш детски занимания.

9. Бързо решаване на проблемите:
Внезапният проблясък и решение на проблема сякаш изниква изведнъж!

10. Аналогично мислене:
И умението  да се обръщаме към подсъзнателното и несъзнателното.  Аналогичното мислете действа на принципа на свободните асоциации на мислите и образите. Към под- и несъзнателните явления се отнасят сънищата, силните емоции…

Източник: wday.ru