Психолозите изяснили, че децата могат да възприемат човекоподобните роботи като приятели, да установяват с тях емоционален контакт, да проявяват към тях емпатия и дори да споделят тайни. Специалистите наблюдавали поведението на 9-, 12- и 15-годишни момчета и момичета, останали насаме с хуманоидни роботи Robovie на компанията Vstone.

Роботите били управлявани от разстояние, но децата не знаели това. Както пишат психолозите в сп. Developmental Psychology, 80% от децата смятали Robovie за разумен, а 60% вярвали, че той изпитва някакви чувства. Те се здрависвали с него, прегръщали го и разговаряли, тоест установявали с машината емоционален контакт.
Японците решили да проверят доколко „помощта" на робота е ефективна при обучението на децата. Сизуко Мацузое и Фимихиде Танака от университета Цукуба избрали оригинален метод – направили робота съвършено невеж. Човекоподобната машина на име Нао „не можел да запомни" английски думи, съответстващи на названията на фигури – кръг, квадрат, полумесец и сърце. Безпомощното поведение на робота било имитирано от оператори, а 19 деца на възраст от 4 до 8 години влизали в ролята на наставници на Нао.

Първоначално те го учели каква фигура съответства на една или друга дума. След това роботът се опитвал или да нарисува правилно фигурата, или правел грешки. Когато невежият Нао давал неправилен отговор, детето можело да го хване за ръка и да му покаже за коя фигура иде реч. На свой ред роботът или разбирал, или продължавал да греши.

Както открили учените, в процеса на такова педагогическо взаимодействие с Нао децата сами бързо усвоявали и запомняли материала – особено когато роботът грешал. Децата, които учели глупавия робот, по-често изразявали желание да продължат работата с Нао. И ако експериментът с робота бавачка доказвал способността на нашата психика да „очовечава" машината, ако тя се движи и се държи подобно на човек, то експериментът с Нао илюстрира стар колкото света принцип: искаш да се научиш сам – научи някой друг.

Ползата от взаимоучителния метод се знае отдавна. Още през 1798 г. англичаните Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър разработили система за обучение на ученици, която се състояла в това, че по-старите и опитните обяснявали материала на по-младите си приятеле. А през 1824 г. Петър Берон издава „Рибния буквар", който съдържа цялостна програма за обучение във взаимното начално училище.

Новата технология, включваща робот, си има плюсове и минуси. Слабо място на експеримента на Мацузое и Танака е развитието на комуникативни навици. Общуването на децата с механичния робот (управляван от възрастните) е много по-лесно, отколкото с истинските им връстници – разумната машина няма да метне някоя линия в отговор на провокация, нито ще побегне с плач от класната стая.

Но общуването с автомата си има и свой плюс – благодарение на него в детския колектив нямало деление на по-умни и по-слабо успели. Ролята на зле схващащия ученик се изпълнява от робота, а всяко дете усеща своя авторитет и отговорност за механичния си приятел.