10 неща, които трябва да знаете когато обичате силен мъж или жена
Ако сте влюбени в силна личност, вие сте ударили големия джакпот. Ще впуснете в едно от най-емоциона...
Десет сигурни начина да провалите брака си
Има толкова много начини да провалите връзката си. Ако сте стигнали до момента да кажете
5 фрази на манипулаторите, които влудяват
Безсилие, обида, унижение, меланхолия, срам… Понякога всичките тези чувства преживяваме
Учени и обществени личности в търсене на истината за ваксините
Могат ли ваксините да предизвикат аутизъм? Това е темата на филма “Vaxxed”
Четири начина, с които да развием емоционалната интелигентност на детето
Родителите очакват от детето високи учебни постижения, забравяйки, че за хармонията
Повече няма да ги видим
Може ли да се смятаме за прогресивни, сравнено с времето преди 500 години?
-
10 неща, които трябва да знаете когато обичате силен мъж или жена
Събота, 23 Юли 2016 00:00 -
Десет сигурни начина да провалите брака си
Четвъртък, 14 Юли 2016 00:00 -
5 фрази на манипулаторите, които влудяват
Вторник, 12 Юли 2016 00:00 -
Учени и обществени личности в търсене на истината за ваксините
Сряда, 04 Май 2016 00:00 -
Четири начина, с които да развием емоционалната интелигентност на детето
Четвъртък, 07 Април 2016 00:00 -
Повече няма да ги видим
Понеделник, 21 Март 2016 00:00
Деца и родители
Когато в семейството се появи детето, тази ситуация ни става до болка позната. После съжаляваме, обвиняваме себе си, но в момент на гняв, уви, се предаваме пред обхваналите ни емоции и започваме да крещим. Как да се научим да се "държим" и какво да правим ако всички усилия да се контролираме не дават резултат? Ето какво съветват специалистите.
Няма никакъв смисъл да подтискате чувството на гняв в себе си, ако сте го усетили. Това само ще ви навреди. Но не за това става въпрос. Виж, да изразите чувството не във вик, а по друг начин- това вече е напълно възможно.
Преди да разкажете приказката на детето си, проучете коя е любимата му играчка в детската градина и вместо кубчетата разкажете историята с нея. Ако имате момченце нека главният герой и приятелчето му от градината също бъдат момченца.
Мамо, няма да ходя повече на детска градина! Хайде да си останем в къщи, моля те! - умоляваше Аин майка си.
И от този момент нататък тя престана да ходи в градината. Така изминаха две седмици. Един ден Ани и майка й отидоха на пазар.
- Здравей, Ани! - чуло момиченцето.
Родителят винаги е прав? Или родителят също има право на грешка. Струва ли си да си признаем грешката? Веднъж се накарах на дъщеря ми. Жестоко и нервно. За това, че повреди клавиатурата на компютъра на баща й. Тя крещеше, че не е виновна и сълзите й се лееха като река. Но аз знаех, че тя го е направила. Вечерта мъжа ми се прибра и констатира тъжно, че клавиатурата е за смяна, защото отдавна му създавала проблеми, понеже е стара.
- Здравей! – казало на Слави непознатото момче. - Аз се казвам Коко Разхвърляников. - Дойдох за теб. Ела.
- Къде? - попитал го Слави – Никъде няма да ходя. Не те познавам.
- Как не ме познаваш? Вчера не искаше да си прибираш играчките, скара се с майка ти и ме повика – обясни му Коко.
- Извикал съм те? Та аз те виждам за първи път! - възмутено отговори Слави.
- Да, виждаш ме за първи път, но вчера сам си мрънкаше под носа: „Искам да живея там, където никой не те кара да си прибираш играчките. Само да знаех къде има такова място“, припомни му Разхвърляников.
- Мамо, купи ми този камион! – крещял из целия магазин Сашо.
- За какво ти е още един камион? – строго попитала майка му.
- Искам и това е! – изкрещял Сашо.
- Не, Сашо! – казала майката и го повела към изхода на магазина.
Но момчето не се предавало. То се дърпало и крещяло силно: ”Искаааааммм!”
В този момент покрай него прелетяла магьосницата Искаща. Чула, че я викат и спряла. Огледала се и видяла Сашо.
- А! Това момченце ме вика. Сега ще вляза в устата му и ще заживея там. – казала си Искаща.
В един град живеело момче на име Стефан. Веднъж, за рождения му ден, родителите му подарили компютър. И този подарък станал най-добрият приятел на Стефан. Той вече рядко излизал на разходка, защото компютърът заместил всичките му приятели.
Една вечер майка му го извикала за вечеря, а Стефан й отговорил, както винаги:
- Мамо, изчакай само да си довърша играта и идвам!
Минавали минути, часове, а Стефан играел ли играел, забравяйки за времето.
Един ден, докато играел любимата си игра „Приключенията на синия танк”, Стефан така се залисал, че носът му почти докоснал екрана. И ето, че изведнъж той пропаднал в компютъра.
