Какво да правим: кърмене, хранене, вземане на ръце, ласки, усмивки, разговори.  Прекарвайте повече време с детето, дори вкъщи нека да е близо до вас – може да го носите в кенгуру или слинг или да го пренасяте в шезлонг в помещението, където се намирате.
Какво да не правим: не оставяйте плачещото дете само и без внимание, не му викайте, не го успокоявайте със  залъгалка, не го плашете със силни звуц и резки движения, не му налагайте своята воля по време на игра.

1–1,5 години

Причини: недоволство от въведените ограничения и забрани.
Начин на изразяване: инат, отказ да яде или да спи, събуждане през нощта, плач.
Какво да правим: търпеливо  и сдържано да му обяснявате защо му отказвате нещо, бъдете авторитетни, но не авторитарни! Поощрявайте, но контролирайте детското любопитство, притичвайте се на помощ на плачещото дете на време.
Какво да не правим: никога не разтърсвайте детето, хващайки го за раменете или по друг начин- това може да доведе до мозъчно сътресение, не се подчинявайте напълно на волята му, не допускайте да плаче дълго време.

1,5–3 години

Причини: самоосъзнаване на  личността на детето, конфликтът между неудовлетворените детски желания и потребности с волята и възгледите на родителите.
Начин на изразяване: викове, тропане с крака, щипане, хапане, драскане, биене на играчки.
Какво да правим: дайте му възможност да изрази гнева си, без обаче да наранява някого, призовавайте детето към ред спокойно, доброжелателно, но и твърдо, играйте повече с детето.
Какво да не правим: несе подигравайте на яростта на детето, не отговаряйте с агресия.

3–6 години

Причини: излишък на енергия, непрекъсната жажда за опознаване на света и начините на общуване, ревност към майката.
Начин на изразяване: обидни думи, плач, капризи.
Какво да правим: разговаряйте повече с детето, но избягвайте на давате  морал, развивиайте чувството му за  хумор.
Какво да не правим: не се подавайте на провокации и игнорирайте обидните думи, самите вие не ги употребявайте в присъствието на детето, не го оставайте за дълго само.

7–12 години

Причини: естествена (възрастова) агресивност.
Начин на изразяване: конфликти с приятелите, изразяващи се в караници и сбиване
Какво да правим: да насочим енергията на детето към подвижни игри, да посещава спортни занятия, да го учим да „облича“ емоциите си в думи, да му обясним ценностите, да контролираме времето, прекарано през компютъра и и телевизора.
Какво да не правим: да не засрамваме детето, ако са го набили, да не му позволяваме да гледа сцени с жестокост и насилие, да не поощряваме увлечението му към прекалено „кървави“ компютърни или видео игри.

 

Още по темата:
Да не допуснем детето да стане жестоко

Източник: wday.ru