преразгледано. Днешните деца вече изразяват мнението си, взимат самостоятелни решения, правят избор. Затова те възприемат зле строгите забрани и заповеди. Трябва да не се забравя, че близостта между майката и детето не означава, че статуса на „възрастен“ е загубил смисъла си по отношение на детето. С други думи наред с авторитета съществува възможност за преговори, но в крайна сметка последната дума е на възрастния.

Вярно ли е, че детето расте без баща, то няма да формира своя мъжки образ?

Силване Джампино: За да пораснат децата трябва да се идентифицират с мъжа или жената, а не с майката или бащата. Трябва да признаем, че днес кръвната връзка не е толкова важна, както преди и не винаги биологичния баща се занимава с възпитанието на детето. Трябва да се откажем от мита, че само бащата символизира авторитета. Ако бащата не е при детето, то може да се идентифицира с втория си баща, учителя или друг близък на семейството, дори герой от филм. За да се формира правилно личността на детето то има нужда от символичния образ на бащата, неговата роля е да помогне на детето да се отдели от майката, да бъде нарушена прекалено тясната връзка, която (според психоанализата) рискува да заприлича на кръвосмесителна. Ако бащата не е в семейството е достатъчно майката да се позове на него:“Ако баща ти беше тук, той нямаше да търпи лошото ти поведение“ или обратното „Щеше да се гордее с теб!“ И наистина думите на майката в известен смисъл са способни да създадат необходимият образ на бащата.

Тези, които работят много, са подложени на стрес и лесно изпускат нервите си, особено, когато децата се карат помежду си. Трябва ли след това да се извиним на детето за това, че сме избухнали?

Силване Джампино:Трябва да се разбере каква е причината: дали не сте могли да изградите авторитета си или ви е трудно да съхраните спокойствие. От друга страна, когато се връщате късно от работа, сигурно не сте в състояние тепърва да проверявате домашни. И когато чашата на търпението прелее  вие избухвате и понякога не сте справедливи към детето. Разбира се, по-късно може да се извините, но е важно детето да разбере, че майката не винаги може да му отдели време, както и че понякога и тя има право да избухне. Що се отнася до караниците между братята и сестрите, децата могат да решават конфликтите си сами и нямат нужда от това майката да встъпва в ролята на съдия. По-добре да не се намесвате в отношенията им, за да не започнат да ви манипулират.

Всекидневните грижи за детето се падат на майката, а свободното време често се прекарва с бащата е всеки уикенд се превръща в празник. Какво да се прави ако детето твърди, че не му харесва, когато е с майка си.

Силване Джампино:Свободното време и развлеченията често се асоциират с бащата, а изискванията и ограниченията – с майката. Това е традиционния модел след развода. Днес, особено на Запад тази схема се сменя с друга: майката и бащата се редуват. Този ред има за цел да възстанови баланса, разпределяйки грижите и радостите между двамата родители. Много бащи със желание се ангажират в решаването на всекидневните проблеми  на децата си, ако имат възможността да ги виждат не само през почивните дни.

Някои момчета се държат много грубо с майките си. Как да се реагира правилно в такива ситуации?

Силване Джампино:Подобни прояви на бунт, който може да има сериозни последици, говорят едновременно за силно желание да се отделят от майката и за това, че на детето му е много трудно да се раздели с нея. Жестокостта свидетелства за вътрешен конфликт, който може да бъде разрешен само посредством раздяла с майката, поне за известно време. Майките споделят, че се чувстват безсилни в подобни ситуации и са прави. Те не са в състояние да помогнат на синовете си да станат мъже. Майката никога не може да стане баща за сина си, но тя трябва да разбере, че порасналото й момче трябва и иска да стане независим. Тя може да му помогне да порасне, ако се съгласи да го изпрати да учи надалеч или да му разреши да живее при баща си (или други роднини). Когато синът разговаря грубо с майката, няма нищо лошо в това, тя да му отговори: „Не мога да разговарям с теб, докато ми казваш подобни думи и ми говориш с този тон!“.

Какво да правим  ако бащата говори зле за майката пред детето?

Силване Джампино:За това трябва да се говори с бащата (ако е възможно!), а на детето да се каже истината, че на татко му, най-вероятно му е много мъчно затвоа, че  вече няма да живеят заедно. И че дори възрастните може да говорят лошо за другите, когато са нещастни.

Пет минути на ден!
„Прибери си играчките!“, „Написа ли си домашното?“. За много майки отношенията с децата им се превръщат в редица заповеди и проверки. „Те се измъчват от чувство на вътрешна неувереност, твърди Силвано Джампино. – В живота им се е случило нещо, което е дискедитирало в очите им ролята на бащата (техния собствен или този на детето). Не е важно дали този човек наистина е лош баща или не е, майките се опитват да компенсират този факт, като непрекъснато и за всичко контролират детето си. Американските терапевти Денис Донован и Дебора Макинтайър съветват да се отделят поне пет минути на ден за общуване с детето: да се говори с него, без да му се задават въпроси за „проверка“ и без да се правят забележки. Такава „внимателна пасивност“ осезаемо ще подобри качеството на общуване между родителите и децата.

 

 

Източник: wday.ru