неуверени, нестабилни и малките се плашат от това.
Виковете са противопоказни във възпитанието, тъй като то изгражда у детето демонстративен характер. Когато майката започне да крещи, детето свиква да плаче, да тропа с крака и се „навива“ още повече. Това е така, защото детето свиква с емоционалните реакции и ги използва. Лесно е да се каже, ще си помислите, та децата понякога ни изкарват от кожата ни, с това, което правят. Наистина ли трябва да го погалим по  главата, когато се протяга към горещата тенджера?

Вместо да крещите:

1.    Преговаряйте с детето. Ако то непрекъснато отказва (да отиде на училище, разходка, да яде), предложете му нещо, от което не може да се откаже. Напр.: или отива с вас на разходка или няма да отиде никъде с вас. (докато детето подскача с едната обувка на крака си, просто се върнете към работата си, вече сте се разбрали)
2.    Излезте от стаята. Повечето детски истерии имат абсолютно демонстративен характер. По този начин детето се опитва да предизвика емоции (но не от злоба, а просто защото не знае как да се справи с тях). Дайте възможност на малкия артист да се успокои, нека разбере, че провокацията не върви.
3.    Успокойте го. Нека да допуснем, че детето отново ви довежда от припадък, като е легнало по средата на коридора и тропа с ръце и крака. Вземете книга или списание и четете, докато се успокои. Колкото по-често повтаряте това, толкова по-бързо детето ще се научи да контролира емоциите си.

2. Да биете

Повечето родители в този момент биха възкликнали: „Но аз с пръст не съм го докоснал!“  А сега си припомнете, леките пошляпвания по дупето или ръката, когато се е протегнало  към контакта, разтърсванията, за да се „съвземе“ и други подобни, които едва ли са му причинили сериозна физическа болка, но са го уплашили и унижили. Никога не трябва да се посяга на дете и силата на удара няма никакво значение. И боят също е знак на безпомощност, когато родителите не са способни да сдържат страховете си.

Вместо шамари:

1.  Не създавайте ситуации, които са опасни за детето. Докато е малко обезопасете дома – покрийте контактите, махнете тежките вещи, които може да паднат върху него. Ако детето се е протегнало към тях – грешката е ваша, то само иска да опознае света, а не се опитва да ви ядоса.
2.  Научете се да се успокоявате. Бройте до 10, отидете в друга стая, разкъсайте лист хартия…но не си изкарвайте гнева върху детето.
3. Обяснете на детето как работят електрическите уреди, дайте му да си поиграе с изключената ютия, нека я разгледа. Намерете време да обясните на детето как действат нещата и къде се крият опасностите.

3. Да се бъркате в личния му живот

Това се отнася за родителите на по-големи деца. Те имат нови приятели, първите любовни трепети, своята компания… Родителите много обичат да разпитват като агенти на Гестапо: „кое е това момче“, „къде работи майка му“… Децата, както и възрастните не обичат интимните подробности от взаимоотношенията им да се обсъждат. Някои деца сами споделят, но само ако се чувстват в безопасност – мама и татко няма да му задават провокативни въпроси, да се ровя в отношенията му и да се опитват да се докопат до тайните му.

Вместо разпити:

1.  „Е, как беше?“ – е добро начало за разговор в приятелска атмосфера, когато детето се е върнало от първата си в живота среща. Ако отговори „нормално“- не го разпитвайте. Когато поиска само ще ви разкаже.
2.  Не оценявайте приятелите му, освен ако не става дума за компания, в която се пие и пуши. Това ще подкопае доверието му във вас, а и в собствените му приятели.
3. Позволете на детето да има свое пространство. Нека не ви показва кореспонденцията си и влизайте в стаята му само след като сте почукали. За децата е много важна личната им територия, в противен случай рискувате да пораснат невротици.

4. Да пушите, употребявате алкохол и псувате в негово присъствие.

Това е политиката на двойните стандарти. Бирата на татко, цигарата на мама, случайно изпусната нецензурна дума в разговор с приятелка.. и детето вече започва да възприема класическите родителски забрани като унижение на

собственото му достойнство (значи мама и татко мога, а аз не, защото съм по-лош). Каквото и да си говорим детето е голяма отговорност. С появата му живота ни се променя изцяло и това се отнася до всички дреболии. Всяко нещо, което забранявате на детето с довода, че е „за големи“ – автоматично го прави желано и не възпитава у детето адекватно отношение към това, което може да навреди на здравето му.

Вместо двойните стандарти:

1.   Имате баба, детегледачка, детето ходи на градина или училище… Пийте, пушете и псувайте, когато детето не е с вас. Най-добре е обаче окончателно да с откажете от вредните навици.
2.   Информирайте детето. Може заедно да изгледате научно-документален филма за вредата от тютюнопушенето, да разберете влиянието на алкохола върху човешкия организъм и да създадете в главата на детето не плашеща, а вярна и медицински-грамотна картина.

5.   Да се боите от неговата сексуалност

Децата растат много бързо. Според статистиката, на 15 години и половина повечето от тях встъпват в първите си интимни отношения. Преди това вече има разговори на тема секс, търсят информация за него… Родителите се хващат за главата и вместо да обяснят на детето за безопасния секс, те му внушават страх, който може да се прояви по ужасен начин в зряла възраст. Или още по-лошо, опитвайки се да се държат „грамотно“ в процеса на половото развитие на детето, родителите започват да изясняват какво е правило детето и с кого.

Вместо страхове:

1. Осигурете на детето достъп до информация. Колкото по-рано разбере за презервативите, толкова по-добре. Не тичайте, обаче след него, с брошура за венерически болести.  Предоставете му възможността да се обърне към вас за съвет, когато само пожелае.
2.Не се намесвайте по никакъв начин в личния му живот. Ако мама и тати започнат да контролират и дават съвети относно първата му любов, детето може да порасне с неадекватно възприемане на това чувство. А когато родителите умеят да бъдат приятели с детето си и уважават психоемоционалната му независимост, то само ще сподели с тях.

 6. Да изисквате от детето да бъде отличник.

Тук сигурно мнозина ще възроптаят. Според психолозите родителската амбициозност е твърдо основана на манталитета ни. А съвсем до скоро целият ни народ бе възпитаван в покорност и изпълнителност. За много родителите училищните успехи са отражение на собствените им победи.  Слабото реализиране в живота кара много майки и бащи да вярват, че детето им ще бъде най-най! Но оказаният натиск може да изиграе лоша шега: то или няма да се научи да носи отговорност за себе си, или ще изгради у себе си потребност да угажда на всички.

А и няма какво да си кривим душата – не всички деца са еднакво способни в училище. Но това не прави детето по-добро или по-лошо, просто на едни математиката не им върви. Вие нали не се упреквате, че не сте станали генен инженер?

Вместо изисквания:
1.  Приемете детето такова, каквото е. Нека има тройки, няма да завърши със златен медал, но за това пък има много други положителни качества!
2.  Изградете правилна настройка: ученето е задължение на детето. Колкото по-рано на раменете му се стовари отговорността за оценките му, толкова по-независимо и силно ще стане в бъдеще.
3.  Позволете на детето да има възможността да се обръща за помощ към вас, свързана с ученето, без обаче да се натрапвате. Това не значи то да стои цял ден в интернет, вместо да си пише домашните. Но може да почете или да поиграе с приятели, вместо да научи учебника по история за следващата година. Това е неговият живот!
4.  Помнете, че има по-важни неща от оценките. Добрият учител ще ви информира за личностните качества и поведение на детето, а след това към оценките.

Тези прости правила се запомнят лесно, но се реализират трудно. Помнете, че ако е много сложно да не престъпвате дадена граница, винаги може да се обърнете към семеен консултант, психолог или психоаналитик. А най-лесно е просто да обичате детето и толкова. Любовта ни дарява със способността да направим децата си щастливи!